Какви ползи носят новите класове лекарствени терапии на пациентите, обществото и икономиката?

 Има ли риск НЗОК да остане без средства за лекарства през 2025 г.?

На 8 ноември в клуб Перото ARPharM организира семинар за журналисти на тема „Рискове и възможности при заплащането на лекарствени продукти от НЗОК“. Експерти и индустрия споделиха, че през последните години достъпът на българските пациенти до иновативни лекарствени терапии, заплащани от НЗОК, се разширява. Българските лекари налагат в медицинската практика съвременни терапевтични подходи за лечение на основни заболявания, които осигуряват по-добър терапевтичен отговор, увеличават продължителността на живота и годините живот в добро здраве, както и носят ползи за икономиката на страната измерени чрез принос към БВП. Анализ на HTA.ООД показва, че съвременните класове лекарствени терапии са добавили средно 10 г. живот, съобразен с качеството за 126 000 пациенти, получаващи заплащано от НЗОК лекарствено лечение.

Решението няма автоматично приложение за действащия Механизъм за 2024 г., но налага преосмисляне на начина на планиране на бюджети и договаряне на отстъпки за лекарства от НЗОК

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България коментира решението на Върховния административен съд от 10 април 2024 г. и последствията от него.

Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2021 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, е приет с решение № РД – НС – 04 – 3/12.01.2021 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Съгласно Закона за здравното осигуряване, Механизмът представлява компенсаторна мярка, която се прилага в случаите на превишение на средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, определени в Закона за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/ за съответната година.

Инвестициите в сектора трябва да посрещнат нарастващите медицински нужди на българските граждани и да подобрят капацитета му

Здравният сектор в България формира около 6,6% от брутния вътрешен продукт на страната, според данни от два доклада, публикувани през 2023 г. и 2024 г. Десетте млрд. лв. добавена стойност за българската икономика включват 7 млрд. лв. принос на лечебните заведения и 2,8 млрд. лв. принос на фармацевтичния сектор.

Данните са част от докладите „Икономически и стратегически принос на фармацевтичния сектор в България“ и „Икономически принос на лечебните заведения в България“ изготвени и представени от IQVIA с подкрепата съответно на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична асоциация, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и съответно на Българския лекарски съюз.

Нов доклад разкрива данни за неравенствата в грижата за рака в държавите членки на ЕС и прави препоръки в посока преодоляването им и гарантиране на равен достъп за европейските граждани до навременна, цялостна и ефективна онкологична грижа

Рискът от развитие на онкологично заболяване и как ще се справи с него даден човек зависи от това къде живее, показват данните от изнесения на 31 януари 2024 г. доклад IHE Report 2024:1 (efpia.eu) „Преодоляване на неравенствата в онкологичната грижа в страните от ЕС“ на Шведския институт за здравна икономика (IHE) по поръчка на Онкологичната платформа към Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA). Докладът разкрива сериозни неравенства между отделните държави членки на ЕС по отношение на ресурсите, отделяни за онкологична грижа, здравните политики в сферата, достъпа до превенция, скрининг, биомаркерна диагностика и иновативни терапии, както и в качеството на живот на пациентите с онкологични заболявания. Според доклада само няколко страни постигат целите, заложени в Европейския план за борба с рака и същевременно отчита изключително големи разлики в здравните политики на страните с ниски показатели и на тези с високи.

Възможности и предизвикателства за България

Регламент (ЕС) 2021/2282 от 17 декември 2021 за оценка на здравните технологии (ОЗТ) представлява важен инструмент в областта на здравеопазването в Европейския съюз (ЕС). Чрез него се въвежда нов подход към ОЗТ на регионално ниво и включването й в националните процеси за ценообразуване и реимбурсация на лекарствени продукти и други здравни технологии. Новите правила, въведени чрез Регламента, са резултат от работата по Фармацевтичната стратегия на ЕС и са разработени с цел да доведат до подобряване на достъпа до иновативни здравни технологии (иновативни лекарства, напреднали технологии, определени медицински изделия, медицинско оборудване и модерни методи за профилактика и лечение) на европейските граждани. Новият Регламент предоставя рамка за сътрудничество между държавите-членки (ДЧ) на ЕС в процеса на ОЗТ с цел оптимизиране на здравните грижи и по-ефективно използване на ресурси в рамките на ЕС.

Общият принос, който фармацевтичната индустрия е осигурила за 2021 г. за българската икономика се изчислява приблизително на 2,8 млрд. лева или 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е в съответствие със средното за Европа ниво. Тези и други данни бяха представени за първи път от г-н Лука Чичов, изпълнителен директор на IQVIA за Централна и Източна Европа, в рамките на доклад изнесен на 30 май 2023 г. по време на експертна среща „Икономически и стратегически принос на фармацевтичния сектор в България“.

Срещата се организира от представителните организации на фармацевтичната индустрия в България - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), с подкрепата на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и в партньорство с Американска търговска камара в България.

Представеният доклад очертава същественото значение на фармацевтичния сектор за българското здравеопазване и икономика и приноса на иновативните и генерични фармацевтични компании, търговците на едро, търговците на дребно и компаниите за клинични проучвания.

26 май 2023 г., София

На проведено редовно отчетно-изборно Общо събрание на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) на 18 май 2023 г., беше избран нов председател на Управителния съвет.

Тодор Кесимов, който досега беше член на УС, е новият председател на ARPharM. Той е управител на „Такеда България“ ЕООД, финансист по образование и от 2020 г. е член и на Управителния съвет на Японско-българска бизнес асоциация.

Досегашният председател на УС, д-р Стамен Банковски, ще заеме позицията заместник-председател. Д-р Боряна Алексиева, ръководител връзки с правителствени структури, институции и пациентски организации в Джонсън и Джонсън, и г-н Хешам Сабри, генерален мениджър на Рош България, също запазват позициите си в Управителния съвет.

По време на Общото събрание бяха избрани три нови лица, които да влязат в състава на управителното тяло на Асоциацията. Те са г-н Павел Колев – управител на АбВи за България, г-жа Мария Луканова – мениджър пазарен достъп в Байер България, и д-р Крум Касабов – директор на Ново Нордиск за България.

20 април 2023 г., София

Изпълнителният директор на ARPharM, Деян Денев, взе участие в два от трите конгресни дни в рамките на 11-ти Адриатически конгрес по фармакоикономика и резултати от изследването с фокус върху Централна и Източна Европа.

Той изнесе презентация на тема „Еволюцията на достъпа до здравеопазване в България през последното десетилетие“ в откриващата сесия на първия панел и постави основите на последващите дискусионни тези.

Изнесените данни от презентацията на ARPharM показват, че през последното десетилетие достъпът до здравеопазване в България несъмнено се е подобрил, за което свидетелства удвоеният процент на публичните разхода за здравеопазване, но въпреки това инвестициите в здраве остават значително на по-ниско от средното за ЕС ниво.

Съществен недостатък на системата е високият процент доплащане от страна на пациентите. Увеличен е броят на медицинските специалисти, болничните легла, амбулаторните центрове и медицински лаборатории. Същевременно медицинските грижи в страната остават неравномерно разпределени, като е налице сериозен недостиг на специалисти по здравни грижи.

Профилактиката и скринингът се задържат на много ниски нива. Достъпът до иновативни терапии се е подобрил.

8 юли 2022 г., София

На редовно отчетно-изборно заседание на Общото събрание на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), проведено на 19 май 2022 г., бяха избрани двама нови членове на Управителния съвет (УС) на сдружението.

Другият нов член на УС е д-р Боряна Алексиева - ръководител връзки с правителствени структури, институции и пациентски организации в Янсен – фармацевтичните компании на Johnson & Johnson, България.

Новите фигури в ръководството на ARPharM ще продължат усилията на организацията в посока подобряване на достъпа на българските пациенти до качествено, съвременно и ефективно лекарствено лечение и ще си сътрудничи с всички държавни институции и пациентски организации за изготвянето на балансирани политики за подобряване на здравната система у нас.

14.04.2022 г., София

Милиони хора в цяла Европа имат нужда от новите научни открития в медицината, но не винаги имат достъп до тях. Данните от индикатора W.A.I.T на EFPIA показват, че периодът между разрешаването за употреба и достъпът на пациентите може да варира от четири месеца до 2,5 години, в зависимост от държавата и региона. Пациентите в Северна и Западна Европа обикновено могат да получат достъп до нови лекарства между 100 и 350 дни след издаване на разрешение за употреба. За хората, живеещи в Южна и Източна Европа, това може да отнеме между 600 и 850 дни, преди лекарството да стане достъпно. В България пациентите чакат 764 дни.

Причините за тези забавяния са много. В неотдавнашен анализ EFPIA идентифицира 10 взаимосвързани фактора, които ограничават или забавят достъпа до лекарства. Те могат да бъдат както бавни регулаторни процеси, така и късно подаване на заявления за ценообразуване и заплащане с публични средства, закъснения в оценката на новите здравни технология, изисквания за дублиране на оценките за клинична ефективност и безопасност, забавяне на решенията за реимбурсация и на актуализациите на утвърдените терапевтични алгоритми, свързани с въведени в националните законодателства изисквания, като например включване в реимбурсация само веднъж годишно в България.

11.04.2022 г., София

Нови предложения от членовете на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) могат съществено да подобрят достъпа до иновативни лекарствени продукти в държавите членки в ЕС и да намалят с няколко месеца времето, през което пациентите чакат за да бъдат лекувани с нови терапии.

От днес членовете на EFPIA се ангажират да подават заявления за ценообразуване и реимбурсация във всички държави-членки от ЕС колкото е възможно по-бързо, но не по-късно от 2 години от получаването на централизирано разрешение за употреба и при положение, че това е възможно с оглед особеностите на националните системи. Този ангажимент е израз на желанието да се осигури по-бърз и по-справедлив достъп до нови лекарствени продукти за пациентите в Европа.

ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ИНДУСТРИЯТА ЗА ПРОАКТИВЕН ПОДХОД

Откриват се нови лекарствени продукти с потенциала да трансформира живота на пациентите, начинът, по който мислим, управляваме и предоставяме ресурси на здравеопазването. Иновациите обаче имат значение само, ако достигат до пациентите, кога и където те имат нужда от тях. Както е илюстрирано от последното проучване на EFPIA - W.A.I.T. Indicator, проведено през 2021 г., средното време за получаване на реимбурсация за иновативни лекарствени продукти в държавите в ЕС и Европейското икономическо пространство продължава да бъде 511 дни, като продължителността на изчакване на достъпа варира от 133 дни в Германия до 899 дни в Румъния.

През последните две години EFPIA документира причините, които стоят зад тези забавяния и липса на достъп. EFPIA публикува оценка на основните причини за липса и забавяне (дефинирано като продължителност от време от европейското разрешение за употреба до наличността на ниво държава членка) на иновативни лекарства, надграждайки отдавна установените WAIT анализи.