Решението няма автоматично приложение за действащия Механизъм за 2024 г., но налага преосмисляне на начина на планиране на бюджети и договаряне на отстъпки за лекарства от НЗОК

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България коментира решението на Върховния административен съд от 10 април 2024 г. и последствията от него.

Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2021 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, е приет с решение № РД – НС – 04 – 3/12.01.2021 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Съгласно Закона за здравното осигуряване, Механизмът представлява компенсаторна мярка, която се прилага в случаите на превишение на средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, определени в Закона за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/ за съответната година.

Инвестициите в сектора трябва да посрещнат нарастващите медицински нужди на българските граждани и да подобрят капацитета му

Здравният сектор в България формира около 6,6% от брутния вътрешен продукт на страната, според данни от два доклада, публикувани през 2023 г. и 2024 г. Десетте млрд. лв. добавена стойност за българската икономика включват 7 млрд. лв. принос на лечебните заведения и 2,8 млрд. лв. принос на фармацевтичния сектор.

Данните са част от докладите „Икономически и стратегически принос на фармацевтичния сектор в България“ и „Икономически принос на лечебните заведения в България“ изготвени и представени от IQVIA с подкрепата съответно на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична асоциация, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и съответно на Българския лекарски съюз.

Нов доклад разкрива данни за неравенствата в грижата за рака в държавите членки на ЕС и прави препоръки в посока преодоляването им и гарантиране на равен достъп за европейските граждани до навременна, цялостна и ефективна онкологична грижа

Рискът от развитие на онкологично заболяване и как ще се справи с него даден човек зависи от това къде живее, показват данните от изнесения на 31 януари 2024 г. доклад IHE Report 2024:1 (efpia.eu) „Преодоляване на неравенствата в онкологичната грижа в страните от ЕС“ на Шведския институт за здравна икономика (IHE) по поръчка на Онкологичната платформа към Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA). Докладът разкрива сериозни неравенства между отделните държави членки на ЕС по отношение на ресурсите, отделяни за онкологична грижа, здравните политики в сферата, достъпа до превенция, скрининг, биомаркерна диагностика и иновативни терапии, както и в качеството на живот на пациентите с онкологични заболявания. Според доклада само няколко страни постигат целите, заложени в Европейския план за борба с рака и същевременно отчита изключително големи разлики в здравните политики на страните с ниски показатели и на тези с високи.

Възможности и предизвикателства за България

Регламент (ЕС) 2021/2282 от 17 декември 2021 за оценка на здравните технологии (ОЗТ) представлява важен инструмент в областта на здравеопазването в Европейския съюз (ЕС). Чрез него се въвежда нов подход към ОЗТ на регионално ниво и включването й в националните процеси за ценообразуване и реимбурсация на лекарствени продукти и други здравни технологии. Новите правила, въведени чрез Регламента, са резултат от работата по Фармацевтичната стратегия на ЕС и са разработени с цел да доведат до подобряване на достъпа до иновативни здравни технологии (иновативни лекарства, напреднали технологии, определени медицински изделия, медицинско оборудване и модерни методи за профилактика и лечение) на европейските граждани. Новият Регламент предоставя рамка за сътрудничество между държавите-членки (ДЧ) на ЕС в процеса на ОЗТ с цел оптимизиране на здравните грижи и по-ефективно използване на ресурси в рамките на ЕС.

Общият принос, който фармацевтичната индустрия е осигурила за 2021 г. за българската икономика се изчислява приблизително на 2,8 млрд. лева или 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е в съответствие със средното за Европа ниво. Тези и други данни бяха представени за първи път от г-н Лука Чичов, изпълнителен директор на IQVIA за Централна и Източна Европа, в рамките на доклад изнесен на 30 май 2023 г. по време на експертна среща „Икономически и стратегически принос на фармацевтичния сектор в България“.

Срещата се организира от представителните организации на фармацевтичната индустрия в България - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), с подкрепата на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и в партньорство с Американска търговска камара в България.

Представеният доклад очертава същественото значение на фармацевтичния сектор за българското здравеопазване и икономика и приноса на иновативните и генерични фармацевтични компании, търговците на едро, търговците на дребно и компаниите за клинични проучвания.

26 май 2023 г., София

На проведено редовно отчетно-изборно Общо събрание на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) на 18 май 2023 г., беше избран нов председател на Управителния съвет.

Тодор Кесимов, който досега беше член на УС, е новият председател на ARPharM. Той е управител на „Такеда България“ ЕООД, финансист по образование и от 2020 г. е член и на Управителния съвет на Японско-българска бизнес асоциация.

Досегашният председател на УС, д-р Стамен Банковски, ще заеме позицията заместник-председател. Д-р Боряна Алексиева, ръководител връзки с правителствени структури, институции и пациентски организации в Джонсън и Джонсън, и г-н Хешам Сабри, генерален мениджър на Рош България, също запазват позициите си в Управителния съвет.

По време на Общото събрание бяха избрани три нови лица, които да влязат в състава на управителното тяло на Асоциацията. Те са г-н Павел Колев – управител на АбВи за България, г-жа Мария Луканова – мениджър пазарен достъп в Байер България, и д-р Крум Касабов – директор на Ново Нордиск за България.

20 април 2023 г., София

Изпълнителният директор на ARPharM, Деян Денев, взе участие в два от трите конгресни дни в рамките на 11-ти Адриатически конгрес по фармакоикономика и резултати от изследването с фокус върху Централна и Източна Европа.

Той изнесе презентация на тема „Еволюцията на достъпа до здравеопазване в България през последното десетилетие“ в откриващата сесия на първия панел и постави основите на последващите дискусионни тези.

Изнесените данни от презентацията на ARPharM показват, че през последното десетилетие достъпът до здравеопазване в България несъмнено се е подобрил, за което свидетелства удвоеният процент на публичните разхода за здравеопазване, но въпреки това инвестициите в здраве остават значително на по-ниско от средното за ЕС ниво.

Съществен недостатък на системата е високият процент доплащане от страна на пациентите. Увеличен е броят на медицинските специалисти, болничните легла, амбулаторните центрове и медицински лаборатории. Същевременно медицинските грижи в страната остават неравномерно разпределени, като е налице сериозен недостиг на специалисти по здравни грижи.

Профилактиката и скринингът се задържат на много ниски нива. Достъпът до иновативни терапии се е подобрил.

8 юли 2022 г., София

На редовно отчетно-изборно заседание на Общото събрание на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), проведено на 19 май 2022 г., бяха избрани двама нови членове на Управителния съвет (УС) на сдружението.

Другият нов член на УС е д-р Боряна Алексиева - ръководител връзки с правителствени структури, институции и пациентски организации в Янсен – фармацевтичните компании на Johnson & Johnson, България.

Новите фигури в ръководството на ARPharM ще продължат усилията на организацията в посока подобряване на достъпа на българските пациенти до качествено, съвременно и ефективно лекарствено лечение и ще си сътрудничи с всички държавни институции и пациентски организации за изготвянето на балансирани политики за подобряване на здравната система у нас.

14.04.2022 г., София

Милиони хора в цяла Европа имат нужда от новите научни открития в медицината, но не винаги имат достъп до тях. Данните от индикатора W.A.I.T на EFPIA показват, че периодът между разрешаването за употреба и достъпът на пациентите може да варира от четири месеца до 2,5 години, в зависимост от държавата и региона. Пациентите в Северна и Западна Европа обикновено могат да получат достъп до нови лекарства между 100 и 350 дни след издаване на разрешение за употреба. За хората, живеещи в Южна и Източна Европа, това може да отнеме между 600 и 850 дни, преди лекарството да стане достъпно. В България пациентите чакат 764 дни.

Причините за тези забавяния са много. В неотдавнашен анализ EFPIA идентифицира 10 взаимосвързани фактора, които ограничават или забавят достъпа до лекарства. Те могат да бъдат както бавни регулаторни процеси, така и късно подаване на заявления за ценообразуване и заплащане с публични средства, закъснения в оценката на новите здравни технология, изисквания за дублиране на оценките за клинична ефективност и безопасност, забавяне на решенията за реимбурсация и на актуализациите на утвърдените терапевтични алгоритми, свързани с въведени в националните законодателства изисквания, като например включване в реимбурсация само веднъж годишно в България.

11.04.2022 г., София

Нови предложения от членовете на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) могат съществено да подобрят достъпа до иновативни лекарствени продукти в държавите членки в ЕС и да намалят с няколко месеца времето, през което пациентите чакат за да бъдат лекувани с нови терапии.

От днес членовете на EFPIA се ангажират да подават заявления за ценообразуване и реимбурсация във всички държави-членки от ЕС колкото е възможно по-бързо, но не по-късно от 2 години от получаването на централизирано разрешение за употреба и при положение, че това е възможно с оглед особеностите на националните системи. Този ангажимент е израз на желанието да се осигури по-бърз и по-справедлив достъп до нови лекарствени продукти за пациентите в Европа.

ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ИНДУСТРИЯТА ЗА ПРОАКТИВЕН ПОДХОД

Откриват се нови лекарствени продукти с потенциала да трансформира живота на пациентите, начинът, по който мислим, управляваме и предоставяме ресурси на здравеопазването. Иновациите обаче имат значение само, ако достигат до пациентите, кога и където те имат нужда от тях. Както е илюстрирано от последното проучване на EFPIA - W.A.I.T. Indicator, проведено през 2021 г., средното време за получаване на реимбурсация за иновативни лекарствени продукти в държавите в ЕС и Европейското икономическо пространство продължава да бъде 511 дни, като продължителността на изчакване на достъпа варира от 133 дни в Германия до 899 дни в Румъния.

През последните две години EFPIA документира причините, които стоят зад тези забавяния и липса на достъп. EFPIA публикува оценка на основните причини за липса и забавяне (дефинирано като продължителност от време от европейското разрешение за употреба до наличността на ниво държава членка) на иновативни лекарства, надграждайки отдавна установените WAIT анализи.

22.06.2021 г., София

Българското здравеопазване трябва да направи стратегически скок, според участници в дискусия за бъдещето на системата.

На 22 юни 2021 г. се проведе онлайн дискусия с представители на основните политически партии, на служебното правителство и на здравните власти на тема „Инвестиции в здравеопазването“. Тя се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българския лекарски съюз (БЛС), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Модераторът на дискусията Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, обясни, че целта на форума е да се обсъдят увеличаването на публичните инвестиции в здравеопазването и оптимизиране на контрола и ефективността на системата като част от стратегическия дневен ред на страната, нуждата от обновяване на инвестиционната стратегия в сектора с оглед постигане на по-добри здравни резултати, очакванията за 2022 г. в контекста на забавена диагностика и лечение през 2020 и 2021 г. в резултат от пандемията. „Българското здравеопазване трябва да направи стратегически скок и да се приземи там, където е здравеопазването на много страни в Европейския съюз“, каза Денев.