Прес съобщения и конференции

Тодор Кесимов е новият председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM)

26 май 2023 г., София

На проведено редовно отчетно-изборно Общо събрание на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) на 18 май 2023 г., беше избран нов председател на Управителния съвет.

Тодор Кесимов, който досега беше член на УС, е новият председател на ARPharM. Той е управител на „Такеда България“ ЕООД, финансист по образование и от 2020 г. е член и на Управителния съвет на Японско-българска бизнес асоциация.

Досегашният председател на УС, д-р Стамен Банковски, ще заеме позицията заместник-председател. Д-р Боряна Алексиева, ръководител връзки с правителствени структури, институции и пациентски организации в Джонсън и Джонсън, и г-н Хешам Сабри, генерален мениджър на Рош България, също запазват позициите си в Управителния съвет.

По време на Общото събрание бяха избрани три нови лица, които да влязат в състава на управителното тяло на Асоциацията. Те са г-н Павел Колев – управител на АбВи за България, г-жа Мария Луканова – мениджър пазарен достъп в Байер България, и д-р Крум Касабов – директор на Ново Нордиск за България.

Еволюция на достъпа до здравеопазване в България през последното десетилетие

20 април 2023 г., София

Изпълнителният директор на ARPharM, Деян Денев, взе участие в два от трите конгресни дни в рамките на 11-ти Адриатически конгрес по фармакоикономика и резултати от изследването с фокус върху Централна и Източна Европа.

Той изнесе презентация на тема „Еволюцията на достъпа до здравеопазване в България през последното десетилетие“ в откриващата сесия на първия панел и постави основите на последващите дискусионни тези.

Изнесените данни от презентацията на ARPharM показват, че през последното десетилетие достъпът до здравеопазване в България несъмнено се е подобрил, за което свидетелства удвоеният процент на публичните разхода за здравеопазване, но въпреки това инвестициите в здраве остават значително на по-ниско от средното за ЕС ниво.

Съществен недостатък на системата е високият процент доплащане от страна на пациентите. Увеличен е броят на медицинските специалисти, болничните легла, амбулаторните центрове и медицински лаборатории. Същевременно медицинските грижи в страната остават неравномерно разпределени, като е налице сериозен недостиг на специалисти по здравни грижи.

Профилактиката и скринингът се задържат на много ниски нива. Достъпът до иновативни терапии се е подобрил.

Избран е нов председател на управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България

8 юли 2022 г., София

На редовно отчетно-изборно заседание на Общото събрание на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), проведено на 19 май 2022 г., бяха избрани двама нови членове на Управителния съвет (УС) на сдружението.

Другият нов член на УС е д-р Боряна Алексиева - ръководител връзки с правителствени структури, институции и пациентски организации в Янсен – фармацевтичните компании на Johnson & Johnson, България.

Новите фигури в ръководството на ARPharM ще продължат усилията на организацията в посока подобряване на достъпа на българските пациенти до качествено, съвременно и ефективно лекарствено лечение и ще си сътрудничи с всички държавни институции и пациентски организации за изготвянето на балансирани политики за подобряване на здравната система у нас.

РЕШЕНИЯ ЗА НЕРАВЕНСТВАТА В ДОСТЪПА ДО ЛЕКАРСТВА НА ПАЦИЕНТИТЕ В ЕВРОПА

ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ИНДУСТРИЯТА ЗА ПРОАКТИВЕН ПОДХОД

Откриват се нови лекарствени продукти с потенциала да трансформира живота на пациентите, начинът, по който мислим, управляваме и предоставяме ресурси на здравеопазването. Иновациите обаче имат значение само, ако достигат до пациентите, кога и където те имат нужда от тях. Както е илюстрирано от последното проучване на EFPIA - W.A.I.T. Indicator, проведено през 2021 г., средното време за получаване на реимбурсация за иновативни лекарствени продукти в държавите в ЕС и Европейското икономическо пространство продължава да бъде 511 дни, като продължителността на изчакване на достъпа варира от 133 дни в Германия до 899 дни в Румъния.

През последните две години EFPIA документира причините, които стоят зад тези забавяния и липса на достъп. EFPIA публикува оценка на основните причини за липса и забавяне (дефинирано като продължителност от време от европейското разрешение за употреба до наличността на ниво държава членка) на иновативни лекарства, надграждайки отдавна установените WAIT анализи.

Достъпът до лекарства в Европа

14.04.2022 г., София

Милиони хора в цяла Европа имат нужда от новите научни открития в медицината, но не винаги имат достъп до тях. Данните от индикатора W.A.I.T на EFPIA показват, че периодът между разрешаването за употреба и достъпът на пациентите може да варира от четири месеца до 2,5 години, в зависимост от държавата и региона. Пациентите в Северна и Западна Европа обикновено могат да получат достъп до нови лекарства между 100 и 350 дни след издаване на разрешение за употреба. За хората, живеещи в Южна и Източна Европа, това може да отнеме между 600 и 850 дни, преди лекарството да стане достъпно. В България пациентите чакат 764 дни.

Причините за тези забавяния са много. В неотдавнашен анализ EFPIA идентифицира 10 взаимосвързани фактора, които ограничават или забавят достъпа до лекарства. Те могат да бъдат както бавни регулаторни процеси, така и късно подаване на заявления за ценообразуване и заплащане с публични средства, закъснения в оценката на новите здравни технология, изисквания за дублиране на оценките за клинична ефективност и безопасност, забавяне на решенията за реимбурсация и на актуализациите на утвърдените терапевтични алгоритми, свързани с въведени в националните законодателства изисквания, като например включване в реимбурсация само веднъж годишно в България.