15 декември 2023 г., Гранд Хотел София

Подписан бе Меморандум за учредяване на Алианс с цел изработване и въвеждане на Национален план за сърдечносъдово здраве в България

Целта на събитието е да постави на преден план необходимостта от създаване и имплементиране на Национален план за сърдечносъдово здраве в България чрез широко обединение на различните заинтересовани страни – научните и експертни дружества, институции, бизнес, пациентски организации и др.

Заложена бе основата за създаване на стратегически документ, който ще бъде разработван поетапно и с участието на всички подписали Меморандума.

Според доц. Трайков - председател на Дружество на кардиолозите в България, което е и основен инициатор на проекта, приблизително 2 млрд. евро се харчат годишно в България за сърдечносъдови заболявания (ССЗ). От тях 37% представляват преките медицински разходи, а около 500 млн. евро са извънмедицинските разходи, като загуба на печалба и приходи вследствие на занижена или никаква работоспособност.

Отчетено е също така сериозното влияние на замърсения въздух, тютюнопушенето, затлъстяването и артериалната хипертония като основни предотвратими рискови фактори.

В рамките на създадения Европейски план за сърдечносъдово здраве, който ще бъде водещ еталон за българския национален план, са заложени хоризонтални и вертикални мерки за справяне с тежестта на ССЗ. Сред хоризонталните мерки са усилията за въвеждане на наднационални политики и мерки за справяне с този глобален проблем. Доста значими са вертикалните мерки, които се имплементират на ниво отделна държава и които има ключово значения за ограничение на негативните тенденции.

Ключовите компоненти, заложени в българския Национален план за сърдечносъдово здраве, които ще бъдат като рамка на този стратегически документ, са:

·       Първичната превенция с оглед намаляване на заболеваемостта и смъртността;

·       Вторична превенция, скрининг и ранна диагностика;

·       Ранна интервенция, достъп до медицински грижи и оптимално лечение;

·       Рехабилитация;

·       Качество на живот и други психо-социални резултати.

Представителите на Дружеството на кардиолозите в България специално подчертаха, че на здравеопазването трябва да се гледа като инвестиция, а не като разход. От тази гледна точка ясно беше акцентирано върху необходимостта от първичната превенция и ранно образование на обществото по темата.

Проф. д-р Асен Гудев - председател на ДКБ в предишния мандат, подчерта, че България все повече губи национален капитал вследствие на високата смъртност. Важен негативен фактор е неправилното хранене и огромната консумация на вредни храни. Той отбеляза необходимостта от ангажиране на институции извън Министерство на здравеопазването, като Министерството на земеделието и храните, като отбеляза и постиженията, които т.нар. "функционални храни" допринасят в борбата със ССЗ.

Дружеството е успяло да ангажира 8 български депутати – членове на Европейския парламент, сред които Асим Адемов, Радан Кънев, д-р Андрей Ковачев, Искра Михайлова, Цветелина Пенкова и др., които са присъствали на организираната от Европейския алианс за сърдечносъдово здраве изложба в сградата на Европейския парламент в Страсбург. Депутатите са подкрепили усилията на Дружеството в посока създаване на национален план за борба със ССЗ.

Доц. Трайков отбеляза, че успехът в създаването на основополагащ Националния план документ ще бъде в унисон с отбелязването на 50-годишния юбилей на Дружеството на кардиолозите в България – 18 април 2024 г.

Бяха изнесени приветствия от представители на организациите и институциите, подкрепящи Меморандума. Сред организациите и институциите имаше представители на държавата в лицето на ИА „Медицински надзор“, представители на Надзорния съвет на НЗОК, Българска търговско-промишлена палата, експертни научни дружества, индустрията, пациентските организации и др.

Всички участници подкрепиха проекта на меморандум и в края на изказванията преминаха към подписване.

Сред аргументите на различните участници за подкрепа на подобен план и за акценти, върху които трябва да се работи в бъдеще, бяха представени:

• Усилията в посока превенция на сърдечносъдовите заболявания трябва да започнат от ранна детска възраст, тъй като голяма част от тези заболявания са вродени аномалии;

• Изключителен акцент трябва да се постави върху първичната профилактика, защото към момента такава в България не съществува;

• Обръщане на специално внимание на консумацията на вредни храни и напитки (особено енергийните напитки), които сериозно увреждат здравето на подрастващите и при които консумацията и продажбата не е регламентирана. Необходима е регулация на продажбата им в специални магазини, което ще ограничи масовата им употреба;

• Надинституционално взаимодействие в посока здравно образование в училищата и ранна профилактика на ССЗ. Необходимо е да има тясно сътрудничество между Министерство на науката и образованието и Министерство на здравеопазването в тази насока;

• Разработване на реално действащ стратегически документ на база мултидисциплинарен подход, със зададени параметри, отговорности и точни срокове на изпълнение, което ще гарантира неговата устойчивост и приложимост в реална среда;

• Наблюдение за евентуална коморбидност и влиянието на диабета, бъбречните заболявания, дислипидемиите и други върху ССЗ. Ранно профилактиране на пациенти с подобни заболявания с цел избягване на ССЗ патологии;

• Актуализиране на съвременната регулаторна среда и актуализация на нормативната уредба в здравеопазването в България, така че да отговарят на съвременните изисквания и нуждите на пациентите. Към момента тази среда е остаряла и не кореспондира с тенденциите в сектора;

• Обединяване на всички заинтересовани страни в посока промяната на съществуващия манталитет, инертност и ниска здравна култура на обществото и потенциално трансформирането на гражданите в активни, редовно следящи за своето добро здравословно състояние и извършващи навреме своите профилактични прегледи.

• Националният план за сърдечносъдово здраве трябва да спомогне за създаването на дългосрочни мерки и критерии за измеримост за профилактиката, ранната диагностика, лечението и рехабилитацията на ССЗ в България;

• Цялостен, пълен и адекватен анализ на набираната информация за здравните профили на пациентите и постъпващите данни от профилактичните прегледи, след верификация на достоверността и актуалността на информацията. На базата на подобен анализ да се правят ефективни политика за справяне със ССЗ в България.

• Подобряване на качеството на реализация и проследяемост на профилактичните пакети, както и сътрудничеството на ОПЛ и специалистите;

• Активно ангажиране на местната власт на общинско ниво чрез различни програми за осигуряване на профилактика и превенция на ССЗ;

• Гарантиране на максимално реимбурсиране на терапиите за ССЗ, с което да се намали финансовата тежест върху пациентите и да се избегне възможността за отказ от терапия по финансови причини.

Очертани последващи стъпки в краткосрочен план:

1.       Разработване на концептуален план съвместно с експертните научни дружества и след готовност изпращането му до всички подкрепящи меморандума организации;

2.       Сформиране на работни групи за конкретното разписване на плана.

От страна на ARPharM като съучредител на Алианса, Меморандума подписа доц. д-р Светослав Ценов - и.д. Заместник-председател на УС.