София, 21.06.2022 г.

На  21 юни 2022 г., се проведе Четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве“ с участието на представители на законодателната и изпълнителната власт и здравните институции. Дискусията се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Модераторът на дискусията Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, обясни, че целта на форума е да се обсъдят възможностите за укрепване на здравната система през 2022 г. чрез увеличаване на публичните средства за здравеопазване за постигане на по-голяма ефективност на разходите и финансова устойчивост.

Според членовете на инициативата, българската здравна система трябва да бъде укрепена чрез повече публични инвестиции, по-добро кадрово обезпечаване и подобрена ефективност, за да се постигнат по-добри резултати за пациентите.

„Трябва да бъде отчетен фактът, че пандемията оказа негативно влияние на някои сегменти на здравната система, свързани с високата прекомерна смъртност и изоставането в лечението на хронично болните пациенти. Редица данни и анализи сочат, че покачването на цените на горивата и породената инфлация във всички сфери, изправя здравната система и в частност лечебните заведения, пред невъзможност да покриват разходите си. Необходимо е да бъдат осигурени допълнителни инвестиции, за да се осигури адекватна медицинска помощ за пациентите и достойно заплащане на лекарите. В същото време, вследствие на войната в Украйна и пристигналите в България хиляди бежанци, е необходимо да бъдат осигурени допълнителни инвестиции за оказването на нужните им здравни грижи“, допълни още Денев.

Аркади Шарков отЕкспертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи анализ на тема: „Здравеопазването по време на кризи“. Поради отложеното търсене на медицинска помощ заради COVID-19 пандемията у нас експертите отчитат 20% и 23% спад на хоспитализациите съответно за 2020 г. и 2021 г. или 1,1 млн. по-малко за двете години общо. За същия период пропуснатите дейности в болничната медицинска помощ са в размер на 337 млн. лв., а над 2300 са прогнозираните недиагностицирани случаи на заболели от злокачествени образувания. Последните данни показват потенциално повишено търсене на лекарства и медицинска помощ, което е сериозно предизвикателство за здравната ни система. Налице е опасност от стагфлация (стагнация+инфлация) - нисък темп на икономически ръст в комбинация от висока инфлация и безработица.

Аркади Шарков представи и данни на НСИ за разликите между общата инфлация и тази в здравеопазването, където ясно личат диспропорциите, показващи, че цените в сектора изостават над 5 пъти от останалите в икономиката. Причината за това е командното финансиране, както и свръхрегулацията по отношение на лекарствата, но също така и политическите фактори в държавата.

Като сериозен проблем той посочи и съотношението между здравноосигурените и осигуряваните от държавата лица - 1:1,7. Прогнозният среден брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2021 година е 2 187 716 души, като в същото време по данни за 2020 г. лицата, осигурявания от държавата (деца, пенсионери, социално слаби, студенти и др.), са 3 658 828. Това показва, че за всеки 1 лв. осигуровки, работещите доплащат косвено по 56 ст. за групите, които държавата „осигурява“. Върху натовареността на здравната система влияние оказват и търсенето на медицинска помощ от неосигурените граждани и бежанците.

В търсене на отговор на въпроса как да финансираме отложеното и потенциално потребление, експертите от ЕКИП предлагат различни мерки, като една от тях е държавата да изплати пълния процент осигуровки за групите, които обхваща, а също и да реши казуса със здравно неосигурените. Други възможности са допълнителното доброволно здравно осигуряване, целевото заделяне на акцизи и доплащането за определени дейности при публичност на цените на лечебните заведения.

Андрада Мойка от анализаторската компания IQVIA представи анализ на екосистемата на здравните данни в България. За да се ускори дигитализацията на здравния сектор у нас и взаимосвързаността ни с другите европейски държави, България трябва бъде по-активен участник в инициативата за Европейското пространство на здравни данни. Нейната цел е да улесни държавите-членки в процесите на споделяне на здравни данни за извършено лечение, научни изследвания, обществено здравеопазване, иновации и създaване на политики.

Оценката на текущото състояние на специфичното здравно управление на експертите от IQVIA показва ниско до средно ниво на зрялост и готовност за дигитална трансформация у нас. Националната стратегия за цифровизация на здравеопазването за 2021-2030 г. е изготвена, но все още не е финализирана. Също така Законът за здравето предвижда създаването на Национална здравна информационна система (EHR), но подробности за функционирането ѝ все още не са уточнени във вторичното законодателство. Наредбите за пренос на данни, сигурност и стандарти липсват или са остарели. Ключовите ръководни органи (Министерство на здравеопазването, Национален център по обществено здраве и анализи, Министерство на електронното управление) нямат определени роли и функции, които да позволят процеса на дигитална трансформация. Националната стратегия за цифровизация на здравеопазването се очаква да рационализира функциите на тези органи и да се идентифицират потенциални партньорства с бизнеса и неправителствените организации с опит в областта.

Андрада Мойка посочи още, че липсата на национални стандарти води до фрагментирани данни, които са изключени от централизираната система за електронни здравни досиета. Дигитализацията означава стандартизация и съвместимост на данните, а не просто замяна на хартиените с електронни документи. Визията за екосистемата като цяло е съгласувана сред експертите, но трябва да бъде валидирана на национално ниво и превърната в детайлна стратегия и политика. Тя заключи, че само чрез координираните действия на национално и индустриално ниво, могат да се извлекат ползите от екосистемата на здравните данни. Необходимостта от дигитална трансформация е от стратегическо значение за подобряване качеството на здравните грижи в страната и за осигуряването на прозрачност и контрол на процесите.

Д-р Славейко Джамбазов от Фондация „Ценности за бъдещето“ представи презентация на тема „Здравеопазване, основано на ползи - как средствата в здравеопазването да могат да се инвестират срещу резултати“. Според него настоящата система възнаграждава обема извършена дейност и приходите не зависят от резултата. Налице е фундаментално разминаване между това за какво заплащаме на лекарите и здравния персонал и какво желаят пациентите, а основната цел в здравеопазването трябва да бъде именно подобряването на ползата за пациентите.

Спорeд д-р Джамбазов първата стъпка за въвеждане на здравеопазване, основано на ползите, е измерването на резултатите, като това ще доведе до подобряване на качеството и контрол върху разходите, отговорност за целия цикъл на лечение, създаване на култура за измерване и постоянно подобрение. Именно липсата на изчерпателна и точна система за измерване на резултати е най-голямата слабост на здравните системи и бариера по пътя към подобряване.

Проф. Ник Гулдемонд, здравен експерт,представи примери и добри практики на национални скринингови програми. Той заяви, че здравните системи по света се сблъскват с подобни проблеми. Обикновено те са фокусирани върху медицинските проблеми, а не върху предотвратяването им. „Ако искаме да предвиждаме проблемите на хората, цялото общество трябва да сме фокусирани върху начина на живота и ранното откриване на заболяванията. Скринингът на населението е един инструмент, който дава възможност заболяванията да се диагностицират в много ранен стадий и да се предприемат необходимите действия за опазване на здравето на човека навреме“, каза проф. Гулдемонд.

Като пример за добра практика той представи скринингова програма за рак на дебелото червов Нидерландия. Веднъж на всеки две години цялото население между 55 и 75 години получава пакет с тестове за самостоятелно вземане на проби. След като направят теста сами вкъщи, хората изпращат пробите в лаборатория, като получават резултати си до 5 дни. Ако е необходимо, се назначават допълнителни изследвания и пациентът се насочва за лечение и проследяване. Местната здравноосигурителна каса е финансирала и управлявала целия проект. „Това на практика е мултидисциплинарен подход, който се прилага и в Нова Зелендия и Великобритания. Процесът включваше съвместна работа на държавата, здравните институции, независими скрингови организации и медицинските специалисти, които помогнаха за изработването на критериите и ръководствата за поведение. Скрининговата програма е ефективна и спасява около 3000 човешки живота годишно, като същевременно мотивира хората да живеят по-здравословно“, завърши проф. Гулдемонд.

Участниците в конференцията се обединиха около тезата, че е нужно всички политически сили да работят около конкретни решения, които да подобрят системата на здравеопазването у нас. Нужен е и надпартиен консенсус, тъй като всяка промяна и всяка инвестиция, която правим днес в българското здравеопазване, ще донесе резултати след 5 до 10 години - повече от мандата на което и да е правителство. Нарастването на инвестициите в здравеопазване трябва да бъде съпроводено от повишаване на тяхната възвращаемост чрез ефективно използване и ускорена дигитализация, измерена чрез подобрени здравни резултати за обществото и засилено икономическо развитие на страната.

Цялото събитие може да се гледа на Фейсбук страницата на инициативата „Заедно за повече здраве“, където бе излъчвано на живо.

 Четвърта национална конференция „Заедно за повече здраве“