На 16 април 2019 г. редовно отчетно-изборно заседание на Общото събрание на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) бе избран нов състав на Управителния съвет (УС) на сдружението.

Новото ръководство на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България ще продължи усилията на организацията в посока подобряване на достъпа на българските пациенти до качествено, съвременно и ефективно лекарствено лечение и ще си сътрудничи с всички държавни институции и организации за изготвянето на балансирани политики за подобряване на здравната система у нас.

Поради административно забавяне много нови лекарствени терапии, които гражданите в повечето европейски държави получават, може да останат недостъпни за българските пациенти през 2019 г. Някои от новите терапии са животоспасяващи, дават повече възможности за лечение за хиляди пациенти, а в някои случаи може дори да са по-изгодни за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Голяма част от тях от години са утвърдени и широко използвани в повечето европейски държави.

Тазгодишното закъснение е резултат от поредица от забавяния на административни процедури. През септември 2018 г. Комисията по оценка на здравните технологии (ОЗТ) по различни причини не успява да проведе редица заседания.

В България държавата поема много малка част от крайната стойност на лекарствата за сметка на пациентите. Нарастването на общите разходите за лекарствено лечение у нас е логичен и нормален процес, базиран на обективни причини.

В периода 20-24 ноември 2017 г. ИАЛ провежда онлайн кампания за популяризиране на съобщаването на подозирани нежелани реакции на лекарствата. Тя е част от втората кампания "седмица на осведомеността" в рамките на Европейския съюз. Тази година кампанията е фокусирана върху лекарствата, отпускани без лекарско предписание. 

27.10.2017 г. гр. София. Много нови лекарствени терапии, които пациентите в повечето европейски държави получават, може да останат недостъпни за българските пациенти и през 2018 г., предупредиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Причината е мораториум върху заплащането им от НЗОК през 2018 г., приет от Надзорния съвет на НЗОК, който предстои да бъде разгледан от Парламента. Оказва се, че поради тази забрана широко прокламираното увеличение на средствата за здраве с 400 милиона лв. няма да доведе до подобряване на лекарственото лечение на българските пациенти. Някои от новите терапии са животоспасяващи, дават повече възможности за лечение, а в някои случаи може дори да са по-изгодни за Касата.

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) изпрати Отворено писмо до Министерство на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса и Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти относно Програми за подобряване на достъпа на пациентите чрез намаляване на доплащането на частично заплащани от НЗОК лекарствени продукти.

Българските пациенти са първенци в Европа по доплащане на здравни грижи и лекарства. Според данни на Евростат 46% от плащанията за здравеопазване са лични разходи на пациентите. При лекарствата доплащането достига 50%. Много проучвания демонстрират, че високото доплащане от пациент води до отказ от лечение или самоволно намаляване на предписаната доза, а оттам и до влошаване на крайния резултат от лечението.

На фона на най-ниските цени на производител в Европейския съюз, през 2017 г. фармацевтичните компании ще предоставят на НЗОК компенсация на разходи за лекарства под формата на отстъпки на стойност 130 милиона лв. (при 47 милиона за 2015 г. и 87 милиона за 2016 г.). Допълнително, фармацевтичните компании ще компенсират чрез отстъпки към търговци на едро и дребно доплащането от пациенти за лекарства на стойност 60 милиона лева, чрез програми за подобряване на достъпа за частично заплащани от НЗОК медикаменти в областта на респираторни заболявания, диабет, ревматология, хепатит C, кардиология, неврология и др.

През юни 2017 г. за втора поредна година фармацевтичната индустрия в Европа оповести предоставянето на стойност за научно-изследователска и развойна дейност както и към здравни организации и медицински специалисти, така и към техните професионални/съсловни организации - подпомагане или организиране на научно-образователни събития, регистрационни такси, лекторски хонорари.

Вицепремиерът и министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, председателят на Управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Зоя Паунова и директорът на ARPharM Деян Денев положиха подписите си под меморандум за сътрудничество и партньорство.

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България - ARPharM, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства – БАТЕЛ, Българската генерична фармацевтична асоциация – Бгфарма и Американска търговска камара в България – AmCham) от името на своите членове се обединяват около необходимостта от сериозно преразглеждане на условията и реда по обявеното от Министерство на здравеопазването  централизирано договаряне на лекарства за нуждите на лечебните заведения и свързаната с него обществена поръчка за 1 млрд. 200 млн. лв.

На 1 декември 2015 г. бе подписан Меморандум за разбирателство между Министерство на здравеопазването и представители на фармацевтичната индустрия,  организации на лекарите и пациентите, във връзка с намаляване разликата между България и другите европейски страни по отношение на нивото на достъп на българските пациенти до лекарства.

Днес, 30.11.2015 г., в София се проведе работна среща на тема: „Устойчивост на здравната система - индивидуални и рамкови споразумения при реимбурсация на лекарствени продукти“. Организатор на събитието е Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Целта на работната среща беда допринесе за изграждането на работещ механизъм за споделяне на финансовия риск при за¬плащане с публични средства на лекарствени терапии, който ще позволи достъпа на българските пациенти до съвременни лекарствени продукти да продължи да се подобрява, при контролиран ръст на публичните разходи.