Независим анализ, касаещ основните показатели и тенденции на финансирането на здравеопазването в България с публични средства твърди, че средствата, отделяни от държавата за здравеопазване, не са просто разход, натоварващ бюджета, а инвестиция в здравето на нацията и благосъстоянието на всеки от нас.

Анализът разглежда и сравнява източници на финансиране, разходи и тяхната структура, ниво на потребление и осигуреност на специалистите в национален и световен мащаб в сферата на здравеопазването. Разгледано е и влиянието на новите здравни технологии върху лечението на конкретни заболявания и продължителността на живота, както и на здравното състояние на хората върху общите икономически показатели. Сравнението е направено с държави със сходни икономически показатели, развитие и демография – Словения, Словакия, Унгария, Румъния, Чехия, Австрия, Гърция и Хърватска.

Анализът твърди, че увеличението на средствата за здраве през последните години е недостатъчно да преодолее недофинасирането на сектора, което, наред с бавното му преструктуриране, се явява основна причина за сегашното му състояние.  Необходим е качествено нов подход към здравеопазването, основан на разбирането, че здравните разходи са инвестиция, която се възвръща чрез добавени години по-добър живот за пациентите и чрез преки икономически резултати, водещи до подобряване на благосъстоянието на цялото население.

Анализът твърди, че и в България са налице примери, при които адекватната инвестиция в дадени области води до положителни резултати. За примери са дадени развитието на инвазивната кардиология, където налице са ясни данни за значимо снижаване на смъртността от исхемична болест на сърцето и особено от инфаркт на миокарда с над 25 %, и подобрения достъп на пациентите до съвременни онкологични лекарствени продукти, който води до удължаване живота на пациентите.

Подобен подход е необходим към здравеопазването като цяло, отбелязват анализаторите. Всяка допълнителна година живот на населението води до нарастване на общия икономически резултат с 4 %. Типичен пример за икономическите измерения на инвестицията в здраве са данните за сърдечносъдовите заболявания. Според направените анализи намаляването на сърдечносъдова смъртност при лица в работна възраст с 10 % води до ръст на БВП на глава от населението с 1 %.