В България държавата поема много малка част от крайната стойност на лекарствата за сметка на пациентите.

Нарастването на общите разходите за лекарствено лечение у нас е логичен и нормален процес, базиран на обективни причини:

• голям брой нелекувани или неадекватно лекувани пациенти

• застаряващо население;

• наличие на нови, по-добри форми на лекарствена терапия;

• растяща информираност и растящи очаквания на пациентите.

Лекарствен пазар в България (включен 20% ДДС)

*Източник – IMS Health Bulgaria

Това се случва основно за сметка на нарастване на личните разходи на населението за лекарства, докато публичните разходи за лекарства у нас не са се изменили съществено през последните 4 години (2005-2008).

Като резултат, България е сред държавите, в които личните разходи на пациентите за лекарства са сред най-високите в Европа – 56% от общите разходи за лекарства. За сравнение,средния процент на личните разходи на пациентите за лекарства в страните от ЕС е 17.9%, докато 82.1% се поемат от публичните фондове.

Недостатъчният ангажимент на държавата при заплащане на лекарства намира своето отражение в ограничен достъп на българските пациенти до лекарствена терапия:

непосилни нива на доплащане на лекарства, които водят до отказ за лечение – 56% доплащане;

лимитиране на броя на лекуваните пациенти – програми, листи на чакащи, бюджетни лимити, тромави процедури при получаване на лекарства;

§отказ или забавяне на включването на нови, съвременни медикаменти в системата на заплащане с публични средства при наличието на доказана медицинска нужда и демонстриран по-добър терапевтичен резултат от съществуващи терапии.

Очакванията на обществото, формирани върху основния принцип на системата на здравното осигуряване у нас – плащат всички, а ползват нуждаещите се – значително се разминават с реалността. А тя е, че на практика нуждаещите се от лекарствено лечение сами заплащат значителна сума от джоба си, за да го получат, поради което е налице нарастващо разочарование на българите от здравната система и нейните възможности да им осигури необходимото фармацевтично лечение.

В продължение на няколко години държавата отговаря на тези проблеми със засилване на регулацията на цените на лекарствените продукти. Към момента цените на лекарствата у нас са едни от най-ниските в Европа, въпреки високата ставка на ДДС. Намаляване в бъдеще не е реалистично.

Основни резултати от социологическо проучване за удовлетвореността на българските пациенти от достъпа им до лекарства, проведено от България, октомври 2008 г.:

Близо 70% от анкетираните споделят, че разходите за лекарства затруднява техния семеен бюджет, 18% от запитаните дори са прекратявали лечение по финансови причини. 87% искат държавата да заплаща по-голяма част от стойността на лекарствата

Според по-голямата част от интервюираните, здравеопазването в България продължава да се влошава или поне не се подобрява (44% “остана същото”/ 42% “върви към по-лошо”.

Основните проблеми пред българското здравеопазване, според пациентите на лекарствено лечение, са свързани с финансови проблеми – липса на средства, отпускани от държавата, високи разходи на пациента за лекарства.

Най-сериозните проблеми, с които пациентите са се сблъскали през последните 12 месеца са високите разходи за лекарства (особено пациентите на лекарствено лечение в домашни условия, 58% от тях го споменават) и липсата на квалифицирани/ компетентни лекари и медицински персонал.

Достъп до лекарства в болничните заведения: 33% от лекувалите се в болнични заведения са заплащали за лекарства или медицински консумативи, средната сума доплащане за лекарства е около 250 лв., 75% от пациентите са плащали над 100 лв.

Достъп до лекарства при лечение в домашни условия: почти всички интервюирани пациенти са плащали за лекарствата си – 33% са заплатили изцяло разходите за лекарства, а 59% са заплатили частично разходите средната сума платена в рамките на последните 12 месеца е около 400 лв. на пациент, 88% са плащали над 100 лв.

Нивото на неудовлетвореност от лекарствената политика на държавата е сравнително високо, особено сред пациентите на лекарствено лечение в домашни условия: 62% са неудовлетворени от практиките за получаване на лекарства.

Плащаме ли много за лекарства в България?

• Пазар на лекарства у нас (2008) – 1.6 млрд лв. (с лекарско и без лекарскопредписание - 2008. на глава от населението;

• Пазар на цигари у нас (2008) – 2.1 млрд. лв., 273 лв. на глава от населението;

• Пазар на лекарства в Гърция (2008 г.) – 5.5 млрд евро – 11 млрд лева за 10.7 млн. население – 1028 лв. на глава от населението, от които държавата плаща 92.9%

(виж диаграмата по-долу, според която гърците плащат все по-малко от джоба си за лекарства)

Изводи:

Провежданата държавна политика за контрол върху цените на лекарствата с цел по-ефективно разходване на публичните средства, предназначени за тях, трябва да бъде съчетана с повишаване на публичния ангажимент при заплащането на лекарства и съответно намаляване на личните разходи на българските пациенти, за да се постигнат реални резултати в подобряването на достъпа им до съвременна лекарствена терапия.

Българските пациенти често не получават адекватна лекарствена терапия, защото им се налага да плащат от джоба си относително много за медикаменти. Основната причина е ниския ангажимент при заплащането на лекарства с публични средства у нас. Затова българските пациенти по-често попадат в болница, където лечението струва по-скъпо, отколкото вкъщи. В условията на финансова криза на пациентите у нас ще им е все по-трудно да плащат сами за лекарства. Затова сега повече от всякога е нужно държавата да увеличи ангажимента си при заплащането им.